Брачен договор могат да подпишат както встъпващите, така и вече встъпилите в брак. Предмет на договаряне обаче могат да бъдат само имуществените отношения между съпрузите. В брачния договор не може да бъде договорено разпределението на домакинските задължения например или вида грижи, които страните се задължават да полагат за семейството. Тези и други задължения с личен характер, дори да са включени в договора, не могат да обвържат валидно съпрузите.

Независимо от това страните могат да се договорят относно всякакви имуществени отношения помежду си, доколкото, разбира се, това не противоречи на задължителни разпоредби на закона и на правилата на морала. Съпрузите могат да договорят правата си върху придобитото имущество преди и по време на брака, начините на управление и разпореждане с него, участието си в разходите и задълженията и имуществените последици при развод. В брачния договор съпрузите могат също така да се споразумеят относно издръжката на децата и на другия съпруг по време на брака и след развод.

Както е известно в случаите, когато съпрузите не са сключили договор и не са посочили конкретен режим на имуществени отношения (какъвто е масовият случай) между страните се прилага установеният в закона режим на общност. В режим на общност правата върху вещи, придобити по време на брака при съвместен принос, са обща собственост и на двамата съпрузи. Тази обща собственост (т. нар. „съпружеска имуществена общност“) е бездялова, т. е. до прекратяването й делът на отделния съпруг не е определен. При сключване на брачен договор обаче съпрузите са свободни да уредят нещо различно. С договора те могат да прекратят съпружеската имуществена общност и да договорят обикновена съсобственост върху вещите при равни или различни по размер дялове. Възможно е и обратното, страните да приемат, че тези общи вещи са собственост само на единия от тях. От друга страна съпрузите могат да договорят имуществените права, лична собственост на единия от тях, придобити преди или по време на брака, да станат тяхна обща собственост при определени дялове. Страните могат да уредят различен режим спрямо различното свое семейно и лично имущество и да се договорят относно собствеността както на това, което ще бъде придобито по време на брака, така и на вече придобитото (стига с това да не засягат съществуващи вече права на трети лица).

Това е така, тъй като с брачния договор може да се извършва разпореждане с права от единия съпруг в полза на другия. Според това какво и как се прехвърля договорът може да съдържа елементи на договор за дарение, продажба, замяна, прехвърляне на вземания, договор за гледане и издръжка и пр. При прехвърлянето на конкретното право обаче трябва да се отчете дали за извършването му или за противопоставянето му на други лица не са необходими и други действия – така например в случай на разпореждане с недвижими имоти в брачния договор той трябва да се впише в имотния регистър, длъжникът трябва да се уведоми за прехвърлянето на вземането, поименните акции трябва да се джиросат и прехвърлянето им да се заяви за вписване в книгата на акционерите и т. н.

Препоръчително е имуществото предмет на разпореждане с брачния договор, да бъде конкретно определено. Това е необходимо както за определянето на таксите във връзка със сделката, така и с оглед защитата интересите на страните и на останалите лица, участващи в гражданския оборот.

Брачният договор може да уреди предварително спорните въпроси в случай на развод, в това число относно ползването на семейното жилище и издръжката на децата. Съдържанието му може да бъде възпроизведено в споразумението за прекратяване на брака и съответно в съдебното решение, след преценка на съда, че интересите на децата са в достатъчна степен защитени и не е налице нарушение на задължителни законови норми.

С брачния договор страните могат да договорят отговорността си при поемане на задължения за задоволяване на нуждите на семейството (например на задълженията във връзка с придобиването на семейното жилище). Обратно на това, в режим на общност отговорността на съпрузите за такива задължения е винаги солидарна, т. е. кредиторът има право да търси дължимата сума в пълен размер от всеки от тях. Разбира се, тази уговорка в брачния договор не следва да засяга интересите на кредиторите по вече сключените сделки за задоволяване на семейни нужди. При тях кредиторът може да търси изпълнение в пълен размер и от двамата съпрузи, но ако във вътрешните си отношения съпрузите са определили, че единият съпруг ще изплаща дълга, другият има право на обратен иск към него за всички платени суми.

Независимо от свободата на договаряне между страните, трябва да се вземат предвид някои изрично установени в закона забрани. Така например съпрузите не биха могли да договорят предбрачното имущество да стане съпружеска имуществена общност. Законът също така забранява извършването с договора на взаимни завещателни разпореждания в случай на смърт – счита се, че това противоречи на личния характер на завещанието, представляващо едностранен и отменим акт. В брачния договор е допустимо договарянето на по-благоприятни условия за предоставяне на издръжка, но не и утежняването на предпоставките за предоставянето й или отказ от нея.

Брачният договор се сключва в писмена форма, с нотариална заверка на подписа и съдържанието и се вписва в регистъра за имуществени отношения на съпрузите към Агенцията по вписванията. За неговото сключване се прави отбелязване в акта за брак.

С брачния договор договарящите могат да излязат от конкретните законови рамки, установени за другите режими на имуществени отношения, и самостоятелно да уредят тези отношения помежду си. Това може да бъде както правна възможност, така и правен риск.

Автор на текста: Катерина Славкова

Настоящото изложение не представлява правен съвет. В случай на необходимост от такъв, обърнете се към адвокат.