Много често при сключването и изпълнението на правни сделки комуникацията между страните, включително договарянето на основните параметри на сделката (цена, срок и условия за изпълнение) се извършва чрез размяна на електронни съобщения (имейли). Въпросът е: може ли при евентуален спор тези електронни съобщения да бъдат представени в съда и ще имат ли те стойността на писмени доказателства, каквато стойност биха имали подписаните писмени споразумения – договор и анекси?

Според Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) всяко съдържание, представено в електронна форма – каквото е и имейлът, представлява електронен документ. Електронният документ обективира електронни изявления – словесни изявления в цифрова форма. След като страната по сделката е направила електронно изявление, съдържащо се в електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).  Ето защо елекронният документ може да бъде представен и приет като писмено доказателство при евентуален съдебен спор между страните. За да има обаче този документ формална доказателствена сила, т. е. за да се счита установено, че той изхожда от страната, изпратила мейла и изразява нейната воля, той трябва да е подписан от страната с електронен подпис, равностоен на саморъчния.

Не всеки електронен подпис обаче е тъждествен на саморъчния подпис. При всички случаи значение на саморъчен подпис има т. нар. квалифициран електронен подпис. Той представлява електронен подпис, който се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Ако електронният подпис не е квалифициран, то той би имал значение на саморъчен подпис, само ако страните са постигнали предварителна договореност за това и само в отношенията между тези страни.

В случай обаче, че такава предварителна уговорка не е налице или не може да бъде доказана и електронният документ не е подписан с квалифициран електронен подпис, спрямо електронния документ ще се прилагат правилата за неподписан писмен документ. В този случай при оспорване авторството на документа от насрещната страна тежестта на доказване на неговата истинност пада върху страната, която го представя. Т. е. ако по правен спор представите като доказателство изходящ от насрещната страна неподписан с квалифициран подпис електронен документ, съдържащ изгодни за Вас изявления, е възможно в посочените в ГПК срокове (чл. 184, ал. 2, респ.  чл. 193, ал. 1 ГПК) насрещната страна да оспори истинността на документа, като възрази например, че електронните писма не са изпратени от отразените в тях изпращачи или че от посочените имейл адреси не е разменяна изобщо такава кореспонденция. В този случай изцяло във Ваша тежест ще е да докажете обратното, като за тази цел ще трябва да ангажирате вещо лице за техническа експертиза и/ или свидетели.

С изключение на този явно притеснителен сценарий, ако насрещната страна не оспори в срок приложената по делото електронна кореспонденция, представеното и прието като доказателство по делото електронно изявление, макар и неподписано с квалифициран електронен подпис, ще бъде считано за електронно изявление с безспорно авторство и ще има доказателствена стойност. Ето защо според съдебната практика (Определение №169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д. №672/2017г. на ВКС,  Определение № 527 от 21.11.2018 г. по т. д. № 1278/2018 г. на ВКС) дори електронното съобщение да не е подписано с квалифициран електронен подпис, то не следва да се счита „правно нищо” и не следва да бъде игнорирано. Щом страните не спорят за авторството/ титуляря на съдържащите се в имейлите електронни изявления и за тяхното получаване, то тези изявления могат да служат като доказателство за сключената между страните правна сделка и за нейните параметри (в този смисъл и Определение № 414 от 10.05.2012 г. по търг. д. № 852/2011 г. на ВКС).

Възможно е, независимо че разменената между Вас електронна кореспонденция не е подписана с квалифициран електронен подпис, Вие и насрещната страна да сте постигнали договореност по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, че ако електронното изявление е подписано с „обикновен“ електронен подпис (електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ) или с усъвършенстван такъв (по см. на чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ), то този подпис има значението на саморъчен подпис. Такова споразумение например може да е постигнато в сключен договор или да е на базата на приети общи условия. В договора/ общите условия може да се посочи, че разменените на електронните адреси на страните по сделката съобщения, подписани с електронен подпис от тези страни (респ. от техните представители) представляват подписани от тях електронни документи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, т. е. документи, подписани с електронен подпис с правна сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Ако при наличието на горната уговорка по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ получите електронно съобщение, изходящо от и-мейл адреса на страна по сделката, което съдържа словесна информация, сочеща страната по сделката (респ. нейния представител) като автор на това съобщение, то това съобщение ще се ползва с формалната доказателствена сила на документ, подписан със саморъчен подпис. То ще представлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от лицето, посочено като негов автор. Това, разбира се, не отменя възможността на насрещната страна да оспори истинността на представения документ, но в този случай тежестта на доказване на тази неистинност се пада на оспорващата страна.

Добре би било да имате предвид и разпоредбата на чл. 18а ЗЕДЕУУ, съгласно която ако електронният подпис в съобщението указва дадено лице като негов автор, то лицето не може да оспори това авторство, щом създаденото от него съобщение е изпратено от автоматизирана електронна система или щом съобщението е създадено от лице с нарочно предоставен достъп.

Независимо от усилията на законодателя, включително европейския, да защити интересите на участниците в електронната комуникация, предвид нейното все по-широко използване, не бива да забравяте, че далеч не винаги представените електроннни документи могат да заместят „традиционните“ писмени доказателства, подписани със саморъчен подпис. При определени условия тези документи могат да бъдат оспорени и в резултат на успешното им оспорване представилата ги страна може да се окаже в невъзможност да докаже съществени за нея обстоятелства по спора поради липсата на писмени документи. Това е особено важно в случаите, когато свидетелските показания за установяване на обстоятелствата по сделката са недопустими, тъй като стойността на сделката превишава 5 000 лв. или за доказването й е изрично необходим писмен акт (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК).

Автор на текста: Катерина Славкова

Настоящото изложение е актуално към 01.04.2019 г.. То не представлява правен съвет и за правно съдействие по Вашия случай следва да се обърнете към адвокат.